автор: salza

Искам да благодаря на випуск 83 -та на Милс Колидж заради предоставения ми рядък шанс да говоря на езика на жените пред публика.
Знам че има и мъже, които завършват образованието си тук и не бих искала да ги изключвам, съвсем не. Има една гръцка трагедия, в която гърците казват на един чужденец : " Ако не разбирате гръцки, моля кимнете с глава."
Във всеки случай, тези тържества по случай завършване на випуски се провеждат по неписаното правило, че всеки завършващ е мъж или поне би трябвало да бъде. Ето защо и всички ние сме облечени в тези роби от XX -ти век, които стоят така елегантно на мъжете, докато жените облечени в тях приличат на гъби или на бременни щъркели. Интелектуалната традиция е мъжка. Публичното говорене се извършва на публичен език - т.е. на национален или племенен език, а този племенен език е Езикът на мъжете. Разбира се, жените го научават, ние не сме безсловесни. Ако можете да сравните и намерите разликите в изказванията на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън например, или на Индира Ганди и Генерал Сомоса, то кажете ми как става това. Живеем в мъжки свят и той говори на мъжки език. Всички използвани думи са думи на силата. Изминала си дълъг път, скъпа, но никой от пътищата не е достатъчно дълъг. Не можеш да стигнеш там, за където си се запътила, дори ако продадеш себе си, защото това "там" е тяхно ( на мъжете), а не ваше.

Достатъчно говорихме за думите на силата, сега да поговорим за битката на живота. Може би имаме нужда и от думите на слабостта. И вместо да ви кажа, че всички вие ще тръгнете напред от тази кула от слонова кост - колежа към Реалния Свят и ще направите успешна кариера или поне ще помогнете на вашия съпруг на изгради своята и с труда си ще правите страната ни силна и преуспяваща във всяко начинание - вместо да говоря за силата, какво ли би се случило ако точно сега и тук пред вас започна да говоря като жена? Май няма да звучи уместно. Напротив - ще звучи ужасно. Какво ли би станало ако ви кажа, че първата ми, ако не и единствена надежда за вас, е ако искате деца, да ги имате. Е, не бих ви пожелала тълпи деца, две са достатъчни. Надявам се, че ще те бъдат красиви. Надявам се, че вие и те ще имате достатъчно храна, топъл и уютен дом, приятели и работа, която харесвате. А тези ли бяха вашите причини да постъпите в колеж? Нима това е всичко? Ами успехът?

Всеки успех е провал за някой друг. Успехът е Американската Мечта, която ние продължаваме да сънуваме, защото повечето хора, включително и ние като нация от 30 милиона, живеем напълно будни в ужасната реалност на бедността. Не, аз не ви желая успех, дори не искам да говоря за него. Искам да говоря за провала.

Вие сте човешки същества, затова вие ще срещнете провала. Ще срещнете разочарование, несправедливост, предателство и непоправима загуба. Ще откриете, че сте слаби, въпреки че сте мислили, че сте силни. Ще работите, за да притежавате вещи и след това ще откриете, че те ви притежават. Ще се озовете, а знам, че сте били и преди, в тъмнината, сами със страха си.

Единственото, което се надявам за всички вас, мои сестри и дъщери, братя и синове, е че ще можете да живеете там, в тъмнината. Да живете на място, което е отречено от нашата рационална култура на успеха. Според нея това е място за изгнание, необитаемо и чуждо.

Е, та ние вече сме чужденци. Жените като жени са в повечето случаи изключени и стоят далеч от самодекларираните мъжки норми на това общество, в което човешкото същество се нарича Мъж, единственият почитан бог е мъж, единствената посока е нагоре. Е, това е тяхната страна, а сега нека погледнем нашата. Не говоря за секса - това е една съвсем друга вселена, където всеки мъж и жена са сами за себе си. Говоря за обществото, или така наречения свят на мъжете, в който конкуренцията, агресията, насилието, властта и силата са институционализирани. Ако искаме да живеем като жени ни се налага сепаратизъм - Милс Колидж е мъдро въплъщение на този сепаратизъм. Светът на военните игри не е направен от нас или за нас, ние дори не можем да дишаме въздуха там без маски. А сложиш ли веднъж маската, ще ти бъде много трудно да я свалиш. А какво ще кажете да продължим да правим нещата по свой начин, точно както вие тук в Милс сте правили? Да правим нещата не "ЗА" мъжете и йерархията на мъжката сила - това е тяхната игра. Не и "СРЕЩУ" мъжете - и това пак е според техните правила. Да започнем "ЗАЕДНО" с всички мъже, които са с нас - това е нашата игра. Защо е необходимо една жена с висше образование да се бори с мъжа-мачо или да му слугува? Трябва ли тя да се чувства задължена да живее своя живот според неговите условия?

Мъжът-мачо се страхува от нашите условия, които съвсем не са рационални, позитивни, конкурентни, и т.н. Затова той ни е обучил да ги презираме и отричаме. В нашето общество са живели и живеят жени, които са били презирани за това, че принадлежат към тази част на живота, която включва и поема отговорността за безпомощността, за слабостта, за болестите, за ирационалното и непоправимото, за всичко което е скрито, инертно, неконтролируемо, животинско, нечисто - т.е. долината на сенките, дълбокото, дълбините на живота. Всичко, което Войнът отрича и отказва е оставено на нас, а мъжете, които го споделят с нас и следователно ни харесват не могат да бъдат доктори, а само сестри, не могат да бъдат войни, а само цивилни, не могат да бъдат управляващи, а само индианци. Ето това е нашата страна, това е тъмната страна на нашата страна. А ако има светла страна - високи планински вериги и преерии от светло стъкло, то ние сме чували само приказките на пионерите за нея, не сме били там. Ние никога няма да стигнем там ако подражаваме на мъжа-мачо. Ние ще стигнем там само ако вървим по нашия собствен път, като живеем на него, като вървим през тъмнината на нашата собствена страна.

Надявам се, че вие ще живеете там не като затворници, които се срамуват, че са жени, нито като съгласяващи се със всичко пленници на една психопатска социална система, а като местни граждани. Надявам се, че вие ще се чувствате у дома си, че ще поддържате дома си, че ще бъдете господарка на себе си, която има своя собствена стая; че ще вършите работата си, независимо какви умения притежавате - в изкуството или науката, техниката, или управлението на компания, или чистенето на праха под леглата, но когато ви кажат, че това е второразредна работа, защото се върши от жена, надявам се, че ще им кажете да вървят по дяволите докато не ви дадат равностойно за труда ви заплащане. Надявам се, че ще живеете без необходимостта да доминирате, но и без да имате нужда да бъдете доминирани. Надявам се, че никога няма да бъдете жертви, а ще имате влияние над другите.

А в момента, когато се провалите и бъдете победени, когато ви боли, когато сте в тъмнината, тогава надявам се ще си спомните, че тъмнината е вашата страна, че вие живеете в нея, че в нея не се водят и не се печелят войни, но в нея, в тази ваша страна е бъдещето. Нашите корени са в тъмнината, Земята е нашата страна. Защо да чакаме благословия отгоре, вместо да се огледаме наоколо и надолу. Нашите надежди лежат тук, а не в небето, пълно с въртящи се шпионски очи и оръжия, те са тук долу на земята. Но не гледана отгоре, а гледана отдолу. Не в светлината, която заслепява, а в мрака, който храни, там където човешките същества отглеждат души.

Ню Йорк, 1989 г.