автор: starec

колко бързо забравяме

Момичето си беше отвсякъде жена.
И даже, щом вървеше, все чувствах аз вина,
че сякаш в ехо грешно с тяло съм звучал
и търсил помощ спешна, преди да съм изтлял.
Тя влезе в новините с най-грешния куршум.
Той малко над очите улучи я без шум.
Квартала с креп заръси небето без да спре
и слезе с облак свъсен бог да я прибере.

Нататък, то е ясно в индигото-живот:
В съда защита класна. Блестяща, ход след ход.
Тук - грешка процедурна, там - прочит не такъв...
От думи сякаш урна за тази млада кръв.
Неизкрещяла в ласка, живот не дала нов,
тя сто сърца издраска с несбъдната любов.

Момичето остана във възраст най-добра,
а ние пак сме рана. Но тя не ни събра.