автор: starec

на Мариета

Засвирили са, мамо, в сърцето ми сто гайди,
сто гайди оплаквачки и още сто гъдулки;
свирнята им е пламък, гори и моли: Хайде,
тръгни със мъжка крачка след мъртвата си булка.
А окъснял сватбарин, небето тежко тропа,
хорото му е страшно, огъва чак земята,
и пият жадни бари, тъй както пие попа,
щом расото си прашно чак в пъкала замята.

Забиха се кинжали до дръжките си къси
в очите мои неми, в нелитналите птици;
вселена се нажали и звезден дъжд заръси,
в замяна, че отне ми едничката звездица.
Щом въздухът проплака с гласа на кукумявка,
надеждата се свлече вдън земя десета,
отиде да ме чака за новата венчавка
от този ад далече, в сърцето на комета.