автор: rajsun

В съня ми гълъбите гукат.
В кръвта ми Дунава тече.
Мен Господ ме доведе тука,
а кой ли ще ме отведе?

Повтарях белото ти име
и белото ти вино пих.
От себе си усърдно кри ме -
и аз от себе си те крих.

Но нека бъдем откровени -
ще се обичаме довек.
Ти - както град обича! - мене,
аз тебе - както жив човек.

Мен има ли ме - ще се връщам.
Умра ли - съм те закълнал:
съня ти ангел да прегръща,
деня ти - моят спомен бял.
(1991)