автор: Leni

От сълзи щастливи
ще направя броеница.
Из пръстите си ще
прехвърлям мигновения.
Ще отброявам
от наниза вълшебен
всеки миг изгубване
когато...
няма да се пазаря.
Лихвар е Времето.
За всяка перла дива
ще поиска искрена въздишка,
болката на нежна ласка,
стон и смях любовен.
Алчно ще брои докосване.
Ще наднича, иззад мъжката ти гордост
дали не носиш и по малко страх.
И ще се киска,
ще подрънква нежния ми глас.
Пред очите ти, ризата кенарена
подкупно ще раздипли
и в най-обикновена прах
ще я захвърли... за сергия.
И няма да се пазариш!
Готов ще си, до дъно,
и до всеки миг
и трепване
да ме изгубиш
на това тържище.
Стар търговец те научи,
че можеш да си сътвориш богатство
от обичане.
А Времето, ... помръква перлите.
Разкъсай наниза!
Хвърли в краката му обричане!
И плюй на тръгване!
Загуби ме на хазарт...
на бой... и на умиране...
Загуби ме в искане!
И някога, възможно е,
Брегът единствен
да пресмята дните.
Като зарове да ги подмята с Времето.
И да се карат за цената
да ме откриеш във дъга...
Когато се стопиш
в Морето.
Когато се превърна в огърлица.