автор: o4ence

Родих се,а всъщност не съществувам..
Отмина детството и спомените се накъсаха
Подреждам в гардероба на съзнанието
овехтелите мисли с надеждите..
и ги посипвам с нафталин за забрава.
Радостта постла пъстрия килим под
крачетата на слънцата,които създадох,
а аз през сълзи се усмихвам на
тези деца,които сега създават
своите спомени от цветните прашинки
на тази пътека.
Те са на юг,а аз вече на запад..
Слънцето сега започва пътя си от тях,
а аз го очаквам от другата страна
-да залезем заедно.