автор: meiia

Знам! За жалост съм достатъчно уверена,
че подир мен ще иде ядно всичко в огъня-
това,което в скрина ми ще е небрежно уж намерено,
остатъци от някакъв живот съвсем не много.
Ще късат думите от смисъла и стихове като листа
от немите тетрадки или направо от душата ми.
Ще минат с тежки стъпки по любимите за мен места.
Ще ми е жал,че не са погребани със мен нещата ми.
Ще се посмеят мъдро колко много луда съм била,
макар и не съвсем,макар и не дотам-"за връзване".
Ще разпознават паметта ми по несвършени дела
и ще клюкарстват за страха ми от обвързване.
Ще преценят не струвам ли достатъчна"цена" в пари
и няма да повярват,че съвсем е нулев резултатът.
Ехидно ще се чудят как съм карала сама преди
с раздели,стихове и само на мизерната заплата.
О,боже,ще ми спестиш ли този тъжноблудкав срам
да ме тършуват след смъртта като несретница!
След мене няма да е съвършено като в храм.
Несъвършенствата ми ще одумват сити клетници.