автор: IDAN1

Слънцето, внезапно се скри зад голям облак. Тази
промяна често се случва в планината. Ярка, страховита
мълния проряза небето пред нас, последвана от мощен
тътен.
-Уф! Страхувам се от тези гръмотевици. Като малка,
криех главата си под възглавницата и сега го правя.-
миличкат6а пребледня и се вкопчи в дясната ми ръка.
Като че ли всички свткавици и гръмотевици на света се
събраха над нас. Едри капки летен дъжд заудряха
безжалостно стъклата. Трябваше да направя нещо. Малко
по-надолу встрани от пътя имаше малка страноприемница,
добре че се сетих за нея. Макар и малко рисковано,
натиснах газта.

***

Спрях близо до входа. Отворих дясната врата, хващайки
я за ръце, на бегом, носейки я се втурнахме вътре. Там
почти нямаше посетители. Само една двойка, занимаваща
се със себе си, седеше на една масичка близо до един
прозорец. Мокри до кости, се отправихме към вътрешността
на неголямата зала. Бурята се усещаше по-слабо. Тихата
музика действаше успокояващо.
Почти веднага се появи сервитьорката, добре изглеждащо
момиче с черна къса коса.
-Здравейте! Моля ви! Целите сме мокри...
-Последвайте ме моля.-не ме остави да довърша.
Тясна дървена стълба ни заведе на гормия етаж.Озовахме
се в мъничка, уютна стая.

***

Върнах се със бутилка "Мавруд". Дрехите й, подредени
съхнеха на сушоара. Тя се беше сгушила в леглото,
чаршафа очертаваше формите й.
Налях две чаши червено, искрящо вино. Чукнахме се
усмихнати и отпихме от живителната тръпчива течност.
-в банята има топла вода. Моля те не стой така.
Последвай ме.
-Виното и топлия душ, се оказаха прекрасна комбинация.
Приседнах на ръба на леглото и отново налях чашите.
Този път ги изпихме до дъно. Взех и нейната и ги оставих
на пода. Ръцете й останаха в моите. Целувах ги, гледайки
я в очите. Силните, магнетични очи. Първата целувка беше
съвсем кратка...

***

След увертюрата на първата, последва страстна, дълго
жадувана, искренна, нежна целувка. Прегръщахме се и
нежно, и бурно, и много, много се целувахме. Любовната
игра усилваше възбудата, небързахме, предугаждахме
желанията си...

***

Още прегърнати, милвах лицето й, гердите, корема,
бедрата, целувах гладката й шия. Тя бавно отвръщаше
на ласките...
-Страхотно...благодаря ти приятелю. Имах нужда от
това.
-Аз ти благодаря милчка, ти си чудесна...

***

-Затруднявам се в избора.-остави менюто, погледна
към мен търсейки помощ.
-О.К.! Горски специялитет, два пъти моля.-казвам на
сервитьорката.
-О! Специалитет! Моля те! Не ме измъчвай да дъвча пак
разни мръвки, а идва и лято, море, плажове, суета...
Кимнах на сервитьорката и тя бързо се отдалечи.
-Моля те! Стани за малко.-помолих я.-Сега се завърти.
Тяго направи, гледайки ме въпросително.
-Сигурен съм!- оглеждайки я - че на плажа ще си
дамата, най-ефектна, с фигура перфектна.- казах го съвсем
искренно. Тя наистинаси имаше всичко, нищо ни й липсваше
и нищо в излишък.
-Ах ти!-разсмя се, леко поруменяла, което я правеше
още по-чаровна.
Към нас плуваха две голями блюда, плодова салата, в
която преобладаваха горските ягоди и две мънички
гърненца овче кисело мляко.
-Супер! Благодаря!-целуна ме по бузата, наточила
апетита си.

***

Дъждът, както дойде, така и отмина. Слънчевите лъчи
се отразявахав капчиците роса. Небесната дъга се
появяваше ту отляво, ту от дясно на пътя. Появата й
винаги повдига настроението, променя хората, прави ги
по-мили, разнежва ги.
-Като че ли всички красоти се събраха в днешния ден.
-Една красота, никога не идва сама.-продължих думите й.
-Какво искаш да кажеш?
-Красотата? Красотата мила дойде в днешния ден с теб.
Така и не ми каза за къде пътуваш.
-А ти приятелю, знаеш ли къде отиваш?
-Ей, че хубаво питане. Да! Наистина закъде...
Тя отпи и ми подаде чашата за поредната глътка кафе.

***

Планината, в която преживяхме толкова емоции, вече е
зад нас. Хълмовете стават по-ниски и плавно се сливат с
равнината.Слънцето наближава хоризонта. След последния
завой, ни посрещна поразителна гледка. Не беше
възможно да продължа. На фона на залеза, аленееше
безкрайно поле цъфнали макове.
Момичето съвсем се преобрази. Първи път я виждах
така сияеща. Стоеше права, разпелила ръце, устремена
напред, света прегръщаше, усмихвайки се. Едри радостни
сълзи се стичаха по нежните й бузки.
-Искам ги! Искам ги всичките!-шепнеше умоляващо.
Лъчите на залязващото слънце, палеха косите й. Тя
самата беше чуден мак.
Всички макове на света съм готов в кракат й да
поднеса.
-Твои са мила, светът е твой, заедно с всичките
си макове.
-Моля те! Искам! Искам ги всичките!