автор: starec

Вселената сега звездите с креп покрива -
да знаят що е скръб, но да не гледат как
когато тя със гняв започне да се свива
от всяка светлинка ще капне капка мрак.
Достойно за финал! И с него за начало.
Че носи смисъл свой и яростта на бог.
В човешките уши кошмарно би звучала
така и песента на древен боен рог.

Достатъчно! Човек измисли си закона
и сам го наруши. Не заслужава жал!
Отдавна той не е вселенската икона,
а крачеща и грозна шепа стара кал.
В пределите далечни златен диск се носи,
а в него Гордостта до Песента лежи.
Без отговор един на всичките въпроси:
Как разум с вълчи нрав сред космоса е жив?