автор: atanas_dvk

Обичам те Слънце във майски зори.
Обичам те зиме и лете дори.
Обичам лъчите ти топли на морския бряг.
Обичам те горе сред планинския сняг.
От топлината твоя Икар уж загина,
Без нея обаче сме бяла пустиня.
Смъртта приближават суетните хора,
Миризмата своя заместват с отрова.
Пробиват озонови дупки в небето
И ти ни улучваш точно в сърцето.
Обичам те Слънце, дори и така,
Обичам да изгаряш моята душа.
И като Феникс от огъня жарък
Аз да възкръсна за нов живот сладък.
Ти си малка звезда от Млечния път,
Но наоколо няма по-райски кът.
Даряваш с живот нашата земя,
Жалко, че временно ще бъде така.
Обичам те Слънце и в сетния час
За светлината и топлината благодаря ти аз.