автор: azz

сиреч- многоименно:))))


Студено. Термометърът е гузен.
Водата даже днес умря от студ.
А къпе ми се. Някак се изхлузвам
от 3-те ката дрехи.
Включвам Юнг-ата до дуп(ка).
Опиянена като Колъридж във странство
броя минутите във стил Дали
и чакам си из вледеняващо пространство.
Къде е Нютон да ми обясни
защо водата къкри толкоз бавно,
да вляза ли във банята така на две- на три
Ех, Хамлет, Хамлет, ти си питал Йорик, аз пък
как да припаря в тези ледени стени
на банята ми- същи Йеронимус-
почти по Бош смразяващи лица
по огледалото едно след друго се разливат.
Дори Пикасо би се затруднил
да нарисува ужаса ми- в студ озъбен
без маска и без даже грамче грим.
Приемам участта си. Кант не ме пожали
към Юнг-ата пристъпвам - страх- не страх.
Но Фройд ми казва-
ще се сублимирам на кристали
така че, ще се къпя. После пада мрак.
Дада-истичен.

:)))