автор: kreis

Ще си направим слънца.
Дано пък малко ни постоплят!
Студени, с каменни лица
се гърчим в стон и смъртни вопли.
Стена.Край нея стъпват,
във кръг безсмислен се въртят,
шумят,
внезапно млъкват
стотици имена
в деня на Оня съд.
Най-трудната крачка
е сторена късно.
И няма надежда.
остава измамата:
вратата отворена
и пътят към вкъщи
по-труден от пътя към славата.
Но със врата и без врата
след прага изход няма
и връщам себе си в плътта,
а тя е истинска, боли от раните...