автор: fightingone

Зад дърветата има друг свят,
реката ми носи ридания,
реката ми носи мечти,
реката мълчи, когато вечер в горите
мечтая за Севера ...

Зад дърветата има друг свят,
който баща ми смени за две птички,
който майка ми донесе вкъщи с кошница,
който брат ми изгуби в съня си, когато беше седемгодишен
и уморен ...

Зад дърветата има друг свят,
трева, която е с вкус на тъга, черно слънце,
луна на мъртъвци,
славей, който не спира да жали
за хляб и вино
и мляко във високи бокали
в нощ на пленници.

Зад дърветата има друг свят,
те се влачат в дълги редици надолу
към селата, към хилядолетните гори,
утре ще попитат за мен,
за музиката на моите несъвършенства,
когато житото изгнива, когато от вчера
не е останало нищо, от техните стаи, сакристии и
чакални.

Искам да ги напусна. С никого
не искам да разговарям,
те ме предадоха, нивата знае, слънцето
ще ме защити, знам,
дойдох твърде късно...

Зад дърветата има друг свят,
там има друг храмов празник,
в котлите на селяните плуват мъртви и около
локвите
сланината от червените скелети се топи тихо,
там никоя душа не мечтае за воденичното колело,
и вятърът разбира
единствено вятъра ...

Зад дърветата има друг свят,
стараната на разложението, страната на
търгашите,
оставяй зад себе си пейзаж от гробове
и ще унищожаваш, страховито ще спиш
и ще пиеш и ще спиш
от сутрин до вечер, от вечер до сутрин
и вече няма да разбираш нищо, нито реката, нито
тъгата;
защото зад дърветата
утре
и зад хълмовете
утре
ще има друг свят.