Времето за малко спира
като забравена усмивка в кладенец.
Накрая на полето на страста
тангента на забравен надник.
Курдисана на механизъм кукувица
извиква извиква "Куку"
после се прибира.
Дърветата събличаха листа
а враните изстинало не чувстват.
Загубили усмивките си в спомени.
По бялото на хоризонта мислите
гротескно и настръхнало се плъзгат
разтреперани.
Вятъра с невидима метла за чувства смътни
ласкаво споделя.