автор: Selena

Тя е дълга сребриста змия,
готова да захапе опашката си.
Тя никога не идва навреме
за срещи и никога,
в никакъв случай
не обича да пие кафе.

Освен черно, което остава
върху напуканите й устни
и тя ги облизва твърде,
прекалено небрежно дори.

Тя е красиво изделие на природата
и може да вае мечти,
а после с походка на
полюшваща се малка порцеланова
котка се отдалечава,
за да измие лапите си
на някое тихо неподозирано място.

Тя извива гръбнака си, когато
някой й каже, че я обича,
и бързо, непонятно как
го изплашва със своите
писъци на ужас, раздиращи,
изправящи косите
на всеки слушащ наблизо.

Това, че е красива я спасява,
иначе отдавна да е
затворена някъде, защото
ноктите й са ужасно,
недействително някак опасни.
И тя все пак има оправдание
за остротата на своите нокти.
Защото, все пак,
тя разполага само
и единствено с тях.