автор: pc_indi

Стоях сама на брега на морето
мокра,с разпилени коси.
На пустият бряг-там,където
морето разбиваше свойте вълни.
И всичко бе тъй красиво,
звездите оглеждаха светли лица,
и сякаш луната незримо
ме молеше:"Стой на брега!"
На пясъка златен бе някой написал
думи красиви,един зов.
Една истина сладка,свенлива:
"Обичам те,моя любов!"
И сякаш вятърът спрял бе от страх
да не изтрие красивите думи,
да не носи в себе си грях,
че изтрил е следите на влюбени.