Колко нощи безсънни за тебе съм плакал.
Грешката своя стократно проклел.
Как копнял съм,жадувал за миг да те зърна
и тогава бих с радост към Голгота поел.
Аз просто земята под тебе целувах
и прошка смирено поисках от теб.
За поглед единствен от тебе бях клел се,
че никога вече не ще съгреша.
Но толкоз ли малко съм значел за тебе,
та моята грешка ти не прости,
а вместо прошката толкоз желана,
презрение срещнах в твойте очи