Потъвам в очите ти като в загадка -
номадски огньове под южно небе,
съня ми обсебиха, цялата воля
очите ти - въглени и кадифе.
Къде да избягам? Вълче е душата -
премръзнало, гладно, трепери от студ,
притихва погалена, вярва безумно,
че своя земя е намерила тук.
Дълбока вода са, в дълбоко се давя,
кръщават ме с име, безименна бях,
от утре ще зная, че имам пътека,
огледах се в теб, че съм жива разбрах.
Изгарят ми мислите, стъпвам в жарава,
нагазвам във въглени и с благослов
небето отваря врата, от която
се спуска по стълбата нова любов.
Очите ти - вик на планинско усое,
и птица поела към твоя гледец,
надежда гребе със крилото нагоре,
във човчица носи ти стръкче... синчец.
14.01.2006
Забележка: Стихът е римейк на един мой стар стих - "Очи от тъмно кадифе"