автор: Fabiana

Когато се задъхваш
от проблеми,
изплезил си език
и виждаш,
че животът куца
и зейнали са дупки.
Подхвърляш патерици,
старателно
пришиваш кръпки
и се опитваш с мъка
напред да продължиш,
а иде ти да дръпнеш
за последно спусъка,
но с изненада констатираш,
че от толкоз много битки
свършил си патроните.
Не можеш да тръгнеш
отначало,
грешните си ходове
да промениш.
Животът сякаш
все изхвърля
под нозете ти,
динените си кори.
И питаш се
дали я има, онази,
съвършената пътека
на която няма
да поникват плевели.