в онези дни
морето беше истинско
а ние се измисляхме по
ръбовете му рисувахме
се със усмивки и пръстите
ни стигаха до дъното му
стигаха до дъното ни
в онези дни
морето миеше коремите
на чайките, на цъфналите
в рачешко-червено-навлеци
и вечерите бяха стъпала
отвеждащи високо
водещи далече
в онези дни
морето беше наше а
малкият черпак разбъркваше
звездите и те писваха
и със пърполещи крила
като кокошки
се разтърчаваха,
топяха се в очите ни
в онези дни
не търсехме вълшебства
приклекнали на края на
мечтите си проглеждахме
във него, проглеждаше
във нас едно сега така
изтъркано .......