ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 652
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 652
 |  Събуди ме неравен дъжд.
Неопрощаващ и нехаен.
Като внезапен, силен мъж,
нахлу под ризите на стаите.
До мене кротко спеше кучето.
Леглото се целуваше с юргана.
С дъждът забравих за закуската
и го оставих да ме грабне.
Измислих хиляди причини,
за да остана във пороя,
а тялото ми, не разбиращо,
отказа да е моят двойник.
С душата нацелувана и мокра
отнехме цветовете на дъгата
и искахме любов, и още...
Дъждът откъсна ябълката златна.
Публикувано от BlackCat на 16.01.2006 @ 11:42:11
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Порой" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Порой
от kristi на 16.01.2006 @ 12:57:40
(Профил | Изпрати бележка) | Марта, в момента търсех нещо ново пуснато от тебе. Все още очаквам там, нещо, за циганката...
Хайде,де! |
]
Re: Порой
от Marta на 16.01.2006 @ 15:46:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Кристи, както обикновено съм се изразила неясно. Не го правя нарочно.
Като четох стихчето ти за циганката се присетих за едно друго "Циганка съм", на едно страхотно момиче с ник "азз", получила се е двусмислица. Естествено няма как да знаеш коя е азз.
:).
Ето тук ти пускам нейния стих.
Циганка съм. Пари ми земята
Влюбена във стъпките ми жежки.
И съм свян, и вятър, и разплата
Участ съм... По здрачните си плЕщи
дипля се на нанизи от сладост,
пия въздуха на гъсти глътки,
нижа на гердан- като елмази
погледи, и стонове, и тръпки.
Вдъхваш ме. Преглъщаш ме. Кипя те.
Лея се по вените ти винолудно.
В демон те превръщам и боля те.
Опъстрявам те- божурено, безумно.
Втъквам те в косите си. Политам.
И заклинам всичкия ти въздух.
В дробовете ти се всмуквам и заплитам
вените ти на ширит. Навързвам...
Мислите ти в стонове изпявам,
като пумпал отвъртявам всчко твое-
спомените ти без мен овъгленявам
във плътта ти съм кинжал, отрова...
Циганка съм. Пие ме земята
Любя се със всеки миг настръхнал
дива, яростна и ... недопята...
Аз съм семето на рай и пъкъл.
Диляна Тенева (азз)
|
]
]
Re: Порой
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 16.01.2006 @ 11:46:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Като цяло ми хареса - особено някои образи като ризите на стаите, целуващия леглото юрган и други :) |
Re: Порой
от solaris на 16.01.2006 @ 16:56:53
(Профил | Изпрати бележка) http://solaris.blog.bg | Събуди ме неравен дъжд.
Неопрощаващ и нехаен.
Като внезапен, силен мъж,
нахлу под ризите на стаите.
това е убийствено добро.
Финала малко ми се струва залепен, от никъде се появява тази изтъркана златна ябълка...Помисли дали би могла да го промениш |
Re: Порой
от kristi на 17.01.2006 @ 11:26:54
(Профил | Изпрати бележка) | Ужасно благодаря! Точна преценка за ябълката.
И аз си го знам, но понякога бързам. Ще я махна тази ябълка, но трябва отново да съм под дъжда... |
]
Re: Порой
от yd (whereareyouhiding@www.iaminmyself) на 17.02.2006 @ 23:41:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Кристи,като си говорим за дъждове - хаха...
Събуди ме неравен дъжд.1
Неопрощаващ и нехаен.2
Като внезапен, силен мъж,3
нахлу под ризите на стаите.4
До мене кротко спеше кучето.5
Леглото се целуваше с юргана.6
С дъждът забравих за закуската7
и го оставих да ме грабне.8
Измислих хиляди причини,9
за да остана във пороя,10
а тялото ми, не разбиращо,11
отказа да е моят двойник.12
С душата нацелувана и мокра13
отнехме цветовете на дъгата14
и искахме любов, и още...15
Дъждът откъсна ябълката златна.16
само виж: 12
и аз бих потърсила друго 16,
ама да не ти пука де!!!
|
|  |
Начало
ХуЛитери
