Денят
прилича на стара латерна,
стара като света,
с някак тъжна мелодия
и странно провлечена
уж повтаряща се,
а малко непозната.
Гласът й
неочаквано се смее,
а понякога
очаквано плаче
и намига на времето
по своя мъдър
и напевен начин.
И се крие от тъмното,
и се плаши от тишината.
Уж я знам до фрагменти,
а звучи изненадващо.
Тази прашна и изящна латерна
с чисто нова танцова рокля
която така обожавам
когато вали и е мокро.
Денят-
дъждовна музика за двама.