автор: atanas_dvk

Събуждане...
Разправя тя, че много смял съм се на сън...
Не знам, помня змии само някакви...
Висяха по клоните в гора безлистна...
Свиря на блок-флейта и бия детски барабан...
Радвам се, че поне на сън посмял съм се...
Събуждане...
И ето ме до хълм обрасъл с треволяци...
Изкачвам го и се оглеждам, дихая мощно и пръхтя...
Снежен похлупак на север, топлите лъчи от юг...
От запад вятърът подухва, от изток смее ми се ПУХ...
Пристъпвам бавно, гледам да не осквернявам...
Събуждане...
Подритвам камъченце бяло, прибирам го и виждам друг...
Целувка нежна, в длъбнатината го поставям, отминавам...
Съзирам ствол широк, обхождам, галейки кората...
Присядам, опрял гърбина, в ръката дребен жълъд...
Насочил взор към слънчевия диск, мечтая...
Събуждане...
Чешма, и първият ме пита от къде съм...
Отвръщам, но е глух горкия, жабите обаче чуха...
Вторият разбра, засмя се, конете му и те...
Третия, след отговора мой, посочи ми върхът и каза:
"Отде да знам защо са кръстили така го!", отминавам...
Събуждане...
Ромонът, искрите, подмолите, тревите...
Реката бърза, за целувка тя мечтае със морето...
Иде ми да скоча с дрехите, камъче червено...
Мост, траверси, клатене, глухият настигам...
Път, залез, поредният самотен чай и пак на път...
Събуждане...
Вълчицата притичва в радост дива, кротва се и пита...
Пита с влажните очи, къде е рожбата й свидна...
Където беше ти преди, прекраснице сребриста...
Разходка под студените лъчи на пълнолунието...
Разпалване на огъня, в ъгъла присядам...
Събуждане...
Пред всинца ви признавам смело...
Стразоида не познавам...
Но ако го видя скоро, ще го питам...
"Отде се пръкна ти бре? Стразоид, нещастен..."
Ако ли пък не, тогава питайте го вие...