автор: estir

Тази творба не е писана само от мен ..... , но ... тъй като съавторът не пожела да бъде поставен в позицията на глупен влюбен :))))) нещо, което е невъзможно тъй като аз го познавам от два дни ... то с негово позволение го пускам .......името му е сменено



В един театър от кашон
Започва силният сезон
И мърлявия режисюр
Опитва се да дава тон
" -Сега ще слагаме пиеса
без публика и шумна преса
героите се подредете
и тихичко си прочетете
зад репликите с химикал
каква идея е предал
разсеяният ни поет
във всеки свой безмислен ред J))
Надявам се ще се усети,
Че става дума за поети,
Които искат да обичат......
Но нека вече се обличат
Избраните от мен артисти
Да почваме сега на чисто"


Пристигат двамата артисти,
Накипрени с безцвет мънисти
Жужу, по патетично почва
Напук на режисюр - нарочно .....


- Ех, Естир, Естир....
Бих желал да съм поне везир.
Щях да те прекоткам във харема
че умирам Aз, болен съм от хрема.

Ех естир… естир …
да бях поне вампир.
Любовно да те нацелувам
и да престана да ловувам.

Ех естир …естир …
тъжно e да си шофьор на TIR.
Разбрах че всичко има край
дори и тези думи май.

p.s: Ех естир… естир…
Там в далечен Тамбукту
ще бъда твоя Винету
И двама в кащичка от слама
ще бъдеш гола ТИ, а аз с пижама

Учуден режисьора млъкна
"-Чети си репликите плътно,
нима великата принцеса
за тебе косите ще си вчеше
Приличаш на болнаво куче,
пак аз ли искаш да те уча...
чети отсечено и ясно,
не искам да звучиш ужасно..........
Май вчера пак си попрепил ...
зелен си, като крокодил ....

Естир усмихната подхвана
"-Какъв шофьор, каква пижама ?!?
Нали за смела Жулиета
говореше ми смотльо, клети.....
сега какво - ще се преструваш,
че тоз сюжет си го купувал?!?!"
написал си го във клозета,
а аз поисках ЖУЛИЕТА......

Зад листите си режисьора,
Сконфузно почна да мърмори..
"- Нима за Шекспир си мечтала,
от тази аматьорска зала....
започвай - няма да те чакам ...
поне гласувай малко вяра
в размера си на хонорара


Естир ....... :

- Ех Жужу, не се превземай,
трябва ти известно време
да се влюбиш безнадежно
и в конвулсии да чезнеш
Аз съм смелата съблазън,
никой мен не ми отказва....
и не вярвам по пижама,
ако с мен си да останеш....J))
Знай везири ми слугуват,
но с ратайчета лудувам,
А пък с потен тираджия
сексуалната магия
е взривяващо опасна
трябва да ти стане ясно,
че до гроб ще ме обичаш
и треперещ ще събличаш
шарената си пижама,
за да бъдем с тебе двама....
И въобще, не ме разсмивай,
на вампир се проектирай
шията ми ще те чака,
разсъблечена във мрака....
от скъпарските бижута,
Не губи дори минута......
Утре вечер под звездите
тира си паркирай тихо..
и ключа за будоара
на естир ще ти докарат.
Само голото небе
в тайната ни ще се вре..
В мляко прясно ще те сложа,
да изгладя груба кожа,
хремата ще ти лекувам,
нежно щом те нацелувам...
Ще се гърчиш от възбуда
ще забравиш всяка друга....
Някой път ще ти допиша
Как за мене се въздиша J))))

После Жужу с махмурлук,
продължи в тоя дух :


Жужу ......:

- По никовете ти танцуваш
Като безнадежно полудяла самодива
И със зелено стръкче пареща коприва
До болка изгарящо ме галиш

Омръзна ми да правя се на клоун
И крайно плоски рими да редя
За миг аз полетях във този форум
И оставих в теб мъничка следа

Ще спра пак умислен край потока
С оголена от времето глава
И само сек, преди да се реша да скоча
Ще потърся с поглед твоята ръка

P.S.ПОТОКА Е ОТ ПО-ГОЛЕМИТЕ
И АЗ ВЕЧЕ СЪМ УДАВЕН


А Естир в часовник зяпа,
Хем прибързва, хем приплаква :

- Жужу, нима съм тъй жестока
да те погубя във потока
сърцето ми, като стихия
и твоята любов , не крия
ласкае цялата ми същност
и аз при тебе ще се връщам
да утешавам нощи скучни
в магиите ми несполучни
Към някой рицар романтичен
на които ти не ми приличаш...
а аз за теб не мисля, мили
та ти си толкова безсилен
а аз съм толкова неясна
желая и обичам страстно
до ъгъла на светофара,
а после мъка и забрава
за теб. За мен е много лесно,
надзъртам слънцето чудесно
и пак се пълня с нова сила,
тъй сякаш винаги съм била...
и всяка порта се отваря,
зад рамките и виждам краля,
в чиято радост се оглеждам
и в мили жестове подвеждам
и царството му пак е мое...
Прости, Жужу, но мойта воля
умее да краде успехи,
да връзва дните с амулети,
да хвъря мръсни ръкавици
и всички зверове и птици
да лягат мирни и покорни,
Когато искам пък свободни,
да бъдат.... шарени, вълшебни....
Светът за мен е потребност,
която мога да владея,
преди от страх да остаряе.....
Но ти, Жужу, не гледай мене
ще мине болката ти с време
и верен във прегръдки меки
ще тъпчеш други ти пътеки
Потоците ще те целуват,
Но може би ще ме сънуваш......
защото аз, Жужу, умея
Да влюбвам без да се вживея
В предмета на това умение,
орисниците без съмнение
нарекли са ме да не плача
за мъж.. дори да е палача,
Дори да плюе срещу мене
мечтае, знам да ме превземе...
А аз, Жужу, съм прокълната,
любим да нямам на земята
и всички да обичам бегло,
и без в очите да ги гледам,
да чувам сластните им думи,
с които във поклон безумен,
ме молят за една усмивка,
а аз в компанията пивка,
от чашите да се вълнувам
и без да искам да ги чувам,
но моята душевна яма,
за тяхната любов е няма..
под вежди хитро им се смея,
докато всички оглупеят..
Така, Жужу... Не съм жестока,
когато мога към потока,
ръцете си ще ти предложа,
но после цялата ти кожа,
ранена ще е от желание...
и ти в неистово старание,
сърцето сам ще си пронижеш,
пред мен смутен ще какнижеш
Жужу, спасен да си от мене
е доста непосилбно бреме
Животът ти във робско русло
в хипнозата на мойте устни
ще стигне бързо пак до гроба,
Защото аз съм доста строга
за мойте ухажори сластни
издавам укази ужастни
и често във съюз с палача
в опасни заговори крача...
А теб, Жужу, не ще за мога
да хвърля в мършата за Бога .....
Дали си чул, че три живота
аз имам....., но във таз голгота
разпъвани са на парчета
и най-безстрашните момчета
А ти си толкова невинен,
че твоята любов е свидна
за някое добро момиче,
което знае да обича,
Което може да целува....
със жар, която съществува
единствено в душа безценна,
която в огън да те следва ...,
която кърпи ти чорапа,
а вечер търпелива чака,
вечерята да ти сервира
юрганът тя да ти подвива..,
а сутрин с топли палачинки,
да шари в твоите трапчинки
усмихната, като девица.......
Такава мека хубавица,
Жужу, в сърцето ми не грее,
дори и сянката от нея....
Аз сутрин в леност се протягам
закуска чакам и не ставам,
когато огънят не чувам
игрив в камина да палува
Лицето ти не ще измия,
целувките ти ще изтрия,
гнусливо сякаш са ликета
по кожата ми детски мека
Аз искам цялата вселена
за мен да бъде подредена,
и всяко дребно неудобство
за мен - за теб ще бъде робство....

Жужу, дочу ли моя зов,
пиши за твоята любов
сега е време да решиш
дали от мен ще се спасиш?!?!
Прати ми вести по звездите,
че вече си далеч отишъл ...,
защото днес, защо ли ...чудно,
опитах се, макар и трудно
духа ти с време да спася,
да бъде птица със крила...
А после нека от потока,
спаси те шанса на живота
защото аз, Жужу, съм луда,
и с лекота ще те погубя J)))


Друг път ще има продължение ... за сега от нас двамата - толкова !!!! J)))