автор: amba

Добър ден учителко! Здравейте!
Минаваше случайно покрай мен,
по стъпките на времето забързана,
в един обикновен дъждовен ден.

Улици...
Тълпата устремена и вглъбена,
върви, поела по житейския си път,
и тихо, както капките дъждовни,
в главите мисли непрестанно ромолят.

Чертите мили, толкова познати,
усмивката, и топлия и глас.
Изглеждаше ми малко променена,
но всъщност променената бях аз.

Това, което в мен не бе различно,
сърцето бе, изпълнено с любов,
към моята учителка обична,
откликнала на детския ми зов.

Раздала радост и раздала нежност.
Раздала хляб от истини и знание,
и топлина дарила и добра надежда,
и светлина, и нужното внимание.

Здравей!-и ето, че позна ме - Как си?
пое ръцете ми със своите ръце,
а погледът и пак прелива с обич,
И светлина разлива нейното лице.

Там, на раздяла и поднесох стихове.
За спомен-благодарна, че ме насърчаваше.
Пиши!-ми викаше във детството и писах,
и крепко с вярата си тя ме награждаваше.

Аз знам, че днес, когато е далече,
от своето учителско бюро,
децата си пораснали ще среща,
запомнили я с обич и с добро.