автор: meiia

Из недрата на тази любов,
която не се купува,
но се плаща прескъпо,
се носят ухания на
пречистващ бахУр.
И никой не може да я престъпи.
Като клетва.
Даже тези, в чиито очи
е изгряла ненадейно,
подобно слънце на Изтока
И разцъфват цветя по дланите,
по устните се ниже шепот
като броеница.
Стотният път тя ще се сбъдне в
тялото.
Душата ми се е сбъднала вече
в твоята.
Разтривам между пръстите си
уУд
и те погалвам, ничий мой.
Отдалече милувката опиянява
още повече.
Ти не мечтаеш. Ти попиваш
Атър
и ме обагряш със себе си.
Косите, пригладени с ахдарЕйн,
мамят за последно лъчите.
Изпод черната нощ се усмихва
перлено бяло-
най-девствената
и най-изкусителната усмивка,
която някога е била виждана.
Още миг и
любовта ще бъде посветена
в несвятост
с въздишки на живи жасмини
и фоль.
Ухания за цял един живот.
А дори и след него.
За тези, които
никога не са се виждали...