автор: MbHu4Ko_KoTe

Искам да усетя тревата нежна,
Зеления й полъх на мечта надеждна,
Шепота на зелените листа тих,
Да им посвещавам стих след стих.

Зелен килим ще гали телата ни голи,
За още ласки гласът ти ще моли
И там на природния фон
Ще се разнесе любовен стон.

Езикът палува по млечната кожа,
Длан между бедрата ти ще сложа,
Ще виеш страстно под силния порой,
Ще се присъединия и аз с моя вой.

Дъждът ни удря с капките тежки,
Болката ни променя нечовешки.
Впивам нокти, даряваш ме с захапка,
Кръвта облизваш, но изпускаш капка.

Гърча се, пищя от болка страстна,
Покосена от Любовта тъй опасна.
Кръвта полива земята кръвопийца жадна,
Роза ще разцъфне където капката падна.

Ще бъде красива, кърваво-червена,
В нея любовта ни ще е уловена,
Ще раказва на всеки дошъл за нас,
Ще слуша невярващ той в захлас.