автор: aragon

кроасанени трохи в леглото
а навън се разминават тролеи и любови
по тесните ясенови площади
дните започват сякаш е винаги сряда
и никъде няма пердета сякаш
самата франция гледа към франция
любовни бележки в любовен плик
подпрени на любовно писалище
една стара дама ще ме види да тичам
към телефонната кабина и
моите нетърпеливи за теб уши
с малки часовници вместо обеци
ще върнат времето за нея
и тя ще се качи на онзи тролей