автор: kristi

Тихо е. Като във храм.
Изповедно денят преваля.
Бели стъпки идват от там,
където е моето бяло.
С бели струни тъжно звъни
заледена китара.
Ритъмът- от преди.
Китарата- остаряла.
Тихо е. Като във храм...
Изповед пред олтара.
Моето его стига до там,
до съвършеното бяло.