автор: butterfly

Малинени са устните ми.
Нахрани ги
с мандаринените си целувки.

Душата ми е синя.
Украси я
с копринени очаквания.
....................................

Моряко,
слушах днес любимата ти песен -
импресия,
изобразяваща тела,
сърца и крайници
на двама молещи се
в розово,
разгледах после
няколко картини
на самотни лодки,
размислях в банята
върху съдбата...и морето
и плаках...
за ухото на Ван Гог,

защото
любовта е предпоставка за живот,
без нея няма болка
и няма воля
и няма изгорени листове
и няма сринати мостове
и няма луди
в новопостроени лудници
и няма нищо друго.