Тази сутрин в съня ми нахлу сирена на полицейска кола. Иуиуиуиуиуи . Пренебрегнах го- завивайки се през глава. Мина малко време и аларма на автомобил се промъкна под дебелия ми юрган. Иуиуиуууу. Спря за секунда и после отново. Иуиуиуиууу. Отхвърлих завивката с досада и светлината болезнено нахлу в спокойните ми зеници. Осъзнах се за секунда.
Нашата сирена... нервно клатеше глава надолу- нагоре. Забравила съм снощи да дръпна завесите и пилето му с пиле реагира като петел на слънчевите лъчи. Каквото чуло това си пее. Сърдито . Перчема му някак по настръхнал , а очичките ледени топчета. Отворих клетката и посегнах да го хвана. Острото му клюнче се заби в плътта ми и като куче се опита да откъсне парченце месо. Разгневено пиле. Овладях гласа си и с най- нежния тембър започнах да му говоря не особено любезни думи, ами все пак и аз душа нося. Днес не пожела да се гушкаме, най-нахално излетя от рамото ми , повъртя се над монитора и кацна с лице към стената и опашка към стола. Това е много опасна поза за новичкия ни все още монитор и невъзпитаното му дупе. Всъщност търсеше чашата ми с кафе да кацне на нея...последния път изглеждаше особено доволно на парата и. Гадна идея споходи отмъстителната ми душица. Хо ,хо, хо-о-о-о хитрак решил да влезе в клетката да яде . Важно и гладно пристъпя на тъничките си краченца и не подозира какво го очаква вътре. Хи-хи-хи-и часове ще минат ми се струва докато се усети . Тъй като исках всичко да му е удобно и лесно , бях махнала капачето на хранилката ( това ми създаваше много неудобства понеже шлюпките се отзоваваха по пода), но при така развилите се обстоятелства отново си поставих това приспособление на мястото му. Забавно е . Любопиткото стъпва на определеното място и набутва главичка вътре. Обаче никак не му е удобно за всяко зрънце да вади главичка кривейки гушка .
Ох сети се, че ако стъпи на подчето си ще може по-спокойно да хапва. Да ама не. Слезе ли долу докато престъпва от краче на краче се отзовава откъм ъгъла на хранилката където му е трудно да набута глава в отвора и. Днес не му е ден. Опитва горе-долу, горе -долу и май че разбра къде е причината за нещастието му. Какво пък следващите няколко часа ще има много работа. Какъвто е упорит или ще обърне хранилката или ще свали капачето. Аз обаче ще си отспа през това време. Лека нощ .