автор: alisa

Сега съм ти море, не мога да избягам.
Вълните ми се любят с твойта котва.
Потъваш в мен, аз дишам във дълбокото
и ти си ми неистовата жажда
да те родя наново, да те умножавам,
да те посея като песъчинка в себе си.
Разказвали са ми за дългото очакване
на песъчинката преди да стане бисер...
Не знаеш ли, сега така ми липсваш,
че мога да накарам даже рифовете
да тръгнат да те търсят отначало.
Сега съм ти солено огледало,
в което се оглеждаш много влюбено.
Аз всяка сутрин се събуждам хубава
и нося името ти, и от него светя.
Обичам те единствено на приливи
и цялата преливам в теб, и ставам тебе.
Сега съм ти море и съм единствена
и те очаквам някъде при делтата ти...
Ела и ме вземи със най-соленото,
с дълбокото, с потъналите кораби!
Обичам те и моля те, не позволявай
да се събудя и да се опомня!