автор: Wendy

Не ме приемай като нещо утвърдено!
Не съм жена,с която се привиква.
Не взимай пак прибързани решения,
че моят път без теб е за наникъде-
като в безбрежна пясъчна пустиня.
Това е вече осъзната истина!
Но аз не съм ти дадена завинаги.
И мога да си тръгна,ако искам.
Щом всяка нощ поемаш със таксито,
а в стаята потръпват раменете ми,
оставени от тебе незавити
под сребърния танц на ветровете.
Щом се събуждам винаги без тебе
А ти кафето си изпиваш сам,
дали такава обич е потребна?
За теб-навярно...А за мен?Не знам...