автор: fustu4ko

Веднъж почти те докоснах
а после мъглата се вдигна
Как се описват бездни
Как се мечтаят мигове
Искаш ме от време не време-
после ме наказваш с липси.
Пазиш себе си-
не те обвинявам-
избрах да те разбирам,
за да не мисля за себе си-
иначе бих те намразила.

Някога се огледах в очите ти
и се заобичах.
Някой беше казал
"Тихо брашняно безветрие
е обзело душата ми"...

Пак бих те боляля
Пак бих те плакала
Пак бих те измолвала
от бога и от теб самия,

но не зная дали те има