 |  Не съм почукала на вярната врата.
На грешната до днес съм хлопала.
Истините ми, изречените "под черта",
позакъсняло идват да ме топлят.
А вярата ми нямала е говорим език
и ми е говорела с неказаното само.
С един случайно изтърван плесник,
с една насмешка, казана през рамо.
Или с подадената ми за никъде ръка,
приятелска, все още толкова открито
захлопваща поредната отворена врата,
подир която тръпнат истините скрити.
Простила съм на някакъв си мой език.
Така прощаваше на мъртвите си баба.
С един случайно изтърван плесник
на вяра и невяра се разчупи хляба.
Публикувано от BlackCat на 11.01.2006 @ 11:21:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "С вяра" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: С вяра
от pin4e на 11.01.2006 @ 11:54:11
(Профил | Изпрати бележка) | Простила съм на някакъв си мой език.
Така прощаваше на мъртвите си баба.
...
важно е да вярваме...
вратите май винаги са невярни:))))
целувам те*
поли |
Re: С вяра
от Meiia на 11.01.2006 @ 12:17:15
(Профил | Изпрати бележка) | Тя вярата е затова, да се вярва, въпреки неверните врати.
В един факт винаги има две истини и едната винаги е на страната на вярата...
Ако се опраме на видимото само, ще ни дойде ищах да се гръмнем:)
Със залък от светлата половина на хляба да нахраним надеждите си...
Благодаря ти! |
]
Re: С вяра
от Fabiana на 11.01.2006 @ 13:34:31
(Профил | Изпрати бележка) | С вяра Мея, ще откриеш точната врата.
Поздрав! |
Re: С вяра
от Meiia на 11.01.2006 @ 13:52:59
(Профил | Изпрати бележка) | Вярата не е вярване, тя е истина...така, че, много си права!
Благодаря ти... |
]
Re: С вяра
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 11.01.2006 @ 17:34:03
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... А вярата ми нямала е говорим език
и ми е говорела с неказаното само...
_______________________
Ох... Ако знаехме само, коя врата е вярната;
кой път - правилния;
коя от битките ни - важната...
Плесниците никога не са случайно изтървани
и никога не минаваме само с една.
Изборът ни предизвиква на всяка крачка.
Истината, виното и парчето хляб -
наградата ни за надживяното.
И приятелската ръка - ако я познаем.
И ако тя ни пожелае...
Май вярата е всичко, което ни трябва, Мей! И май я нямаме.
Пак изпълваш с мисли.
|
Re: С вяра
от Meiia на 12.01.2006 @ 10:48:46
(Профил | Изпрати бележка) | За мене вярата е много повече от това да повярвам на някого, на всички, на доброто дори..
Вярата е път към истината и той не е лесен.
И причина да обичаш дори и тези, които не са ти отвърнали със същото.
Вярата е парадокс за сетивата понякога, за разума-също.
Да използвам твой образ, след "разопаковането на подаръка" блесва истината или част от нея. Може да не харесаш подаръка, но да обичаш подтика на онзи, който се е сетил за теб. Може да няма подарък, може да си забравен. Още по-добре, ако отдавна животът ти не е натруфен като коледна елха. Остава да усещаш тънките нишки, свързващи те с хората, които те обичат или обичаш. А,ако и това едва се усеща, значи си най-после на Пътя само, само с едно вързопче, имал си тази смелост и...отиваш Там, където всяка твоя мисъл да е любов. Тя непременно ще достигне онези, за които е предназначена. Вяра е. Обич е.
Те не ни обезценяват, не ни придават и значение. Не ни дават индулгенция за нищо.
Няма да сме пощадени от мъка, вероятно.
Просто, от един момент нататък, са единственият ни възможен начин на съществуване или, иначе казано, на постигане на себе си. А Бог...толкова е високо, че само така, опосредствано може, но не е задължително, да имаме усещане за него. Ако се усещаме в себе си, значи сме в Него. Не би желал друго, предполагам, не усещам.
Просто мои съвсем лични мисли...без претенция да са истинни и за другиго.
|
]
Re: С вяра
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 11.01.2006 @ 18:36:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | да, за мен бе много интересно да науча, че дори като латински произход "вяра" и "истина" са близначки - оттогава обикновено казвам, че за мен истина е това, в което съм повярвала ... и много се радвам, че го споделяш, а образите с плесницата и хляба изключително удачно го опоетизират
Поздрави, Мея ;) |
Re: С вяра
от Meiia на 12.01.2006 @ 10:58:44
(Профил | Изпрати бележка) | За мен отдавна Вяра, Истина, Любов, Светлина, Слово(само онова с главаната буква)...са едно и също нещо...Надеждата-също, без тя да има общо със земния оптимизъм. Имам я само като надежда, че Истината ще бъде осъществена, не, че ще ни бъде по-добре, по-доволно.
от скромния ми житейски опит само...
така усещам
"като латински произход "вяра" и "истина" са близначки"- неделими са нещата, все някъде са Едно, така е:)
Благодаря ти... |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 6
Всичко: 436
Онлайн сега:
