автор: Verdjinia

Животът си отива като вятър,
разрошил нечии коси,
прекрасна постановка
в провинциален театър,
убоден пръст
вретеното върти
и капки тъмни
тупат по тротоара…
Петровден клахме ли петел?
Убийците не стават рано,
смешниците се готвят за дуел.
В панелите пък търсят злато
почукват със тояжка на слепец
и даже глухо като посред лято
пропукват кости на мъртвец.

Животът си отива като вятър
ротацията попива самота
като целувка на касапин
по устните ми пари вечността.