автор: Slon-Madrigal

1 глава. Аз правя хляб
След "Взех си един- два дни отпуск" трябва да напиша и "Взех си тесто". По-точно би било да се каже,че ми го дадоха, и то в шише от минерална вода.
Колежката ме съгледа, че потеглям нанякъде и ме попита какво съм щяла да правя през отпуската. Вместо да й отвърна, че най-накрая ще го напиша тоя "роман от 100стр. върху края на съвременния роман по Барт" й заявих, че ще си почивам.
Така се сдобих с тестото, което колежката ми даде да направя, докато си "почивам".
Докато пътувах към къщи сложих тестото пред себе си и го огледах хубаво. Даже го разтръсках два - три пъти. Не приличаше на тесто.
Прибрах се вкъщи и се залових да изпълнявам указанията по дадената ми заедно с тестото рецепта.
Не си спомням кога точно реших, че рецептата е артефакт. Като всички готварски рецепти и тази нямаше автор. Просто си съществуваше в битието на готварските рецепти и напомняше малко на черна дупка, защото поглъщаше в себе си мислите, идеите и желанията на онези, които се докосваха до нея и след това ги изплюваше във вид на хляб. Мисля, че в моя случай тестото успя да погълне горе-долу следното:

"През първият ден(когато вземете тестото) го сложете в голяма купа, защото то ще бухне силно. Купата трябва да бъде стъклена, пластмасова или порцеланова, а бъркалката, с която от време на време ще разбърквате сместа да бъде дървена." (написано ясно и отчетливо на компютър, тези указания продължават още осем дни)

(Един лист от тетрадка със старовремски полета, почеркът е ефирно-ъгловат)
"Радост

Три дни Господ чака
свойта златна птичка
три дни глас не трепна
в Райската горичка.

Птичката се върна
весела, честита
и щом я съгледа, Бог я попита:
"Радост светлокрила
где така се бави?
Три дни Рая без песен остави."

Бех, Господи благи
бех долу на земята
и гледах как играят, скачат децата.

Пусни ме, Боже мили
при тях да ида, живея
и в сърцата светли
всеки ден да пея.

"Да бъде - Бог каза
Иди при децата"
И птичката литна
долу към земята.

"Втория, третия и четвъртия ден тестото се оставя да почива, не се пипа. Покрива се с памучна кърпа(фетка)
На петия ден към тестото се добавят 300гр. прясно мляко, 300гр захар и 300гр. брашно. После се оставя.
На шестия ден тестото се разбърква с дървената лъжица."

(Обикновен лист, черно-бял. Обр. 145)
Възпоминание
На ххх май 19хх се навършват хххх
откакто хххх не е с нас
Не е истина, че времето лекува
и спомена за теб ще заличи.
Една е истината - теб те няма
и ний безкрайно ще скърбим.
Опечалените хххххх

"Три дни Господ чака
свойта златна птичка.
Три дни глас не трепна
в Райската горичка...
(остатък от изгоряла хартия)

"Седмия, осмия и деветия ден тестото не се пипа, оставя се да почива."

"Мехлем от зарастличе(стр.14)
Взимаш 4 до 6 току - що измити корена от зарастличе(зависи от големината)и ги нарязваш много на ситно,запържваш ги леко в да има 250 гр. чиста свинска мас, и ги оставяш така през нощта, а на други ден ги стопляш пак трябва да ги изцедиш през кърпа. Веднага после да вземеш сместа и да я туриш в чисти кутийки и после в да я държиш в хладилника."

"На десетия ден прибавяте към тестото 300гр. прясно мляко, 300гр. захар и 300гр. брашно. След което разделяте сместа на четири равни части и трите раздавате, заедно с рецептата за приготвянето на хляба.
Към твоята част добяваш 2 яйца,250 гр. олио, чаша стафиди и чаша смлени орехи.
После изсипваш сместа в намаслена тавичка и печеш един час и тридесет минути при 170 градуса.
Хлябът носи късмет и щастие на къщата и изпълнява желания.
Пожелай си нещо."
Тук рецептата свършва. Започвам да пека.

Бележки на домакинята: Рецептите и стиховете не са мои, това са просто артефакти. Всички си имаме такива, забравени или наизустени. Важното е, че с тях все още можем да правим хляб...