Как сме вдъхнали живот в снимка черно-бяла,
та пред погледа ми тъжен днес е оживяла?
Недочакал и усмивка спрял е обективът,
сиви хора уловил е, във картина сива.
Но нима долавям страст в твоите очи,
а във моите съвсем случайно, отразен си ти?
Затова струи и днес животът от очите сиви,
непресъхващ, непресторен-бяхме тъй щастливи.