Не съм си тръгвала
и няма да се върна -
виж пак след мен е снежно,
пак вали...
Изпразнена до дъно, а съм пълна.
С необясними истини
снегът не се топи!
Натрупва, бавно върху мен -
на преспи.
В косите ми,
в сърцето ми,вали...
Очите ми като зрънце покълнало,
избутват празното встрани.
***
Безброй крака потъват в кишата...
И аз като снега валя!
Ако не тук, и ако не сега,
ще заваля в пустинята -
разсипница!
Но няма да се върна,
щом не съм била!
И преспите си върху теб не ще завия.
Очите ми покълнали ще израстат...
Но няма тук,и не сега ще се изсипя...
Разсипница съм - още ще валя!