автор: Rimogard

История - може би истинска,
понякога вярваща в дните ни,
търпяла умели измислици,
запомнила притчи, не истини,
с копита гърмяща в камбаните
на бранните битки пред екота,
отрекла на уж партизаните,
все тъй недочакала Прехода...
И камъни, паметни плочи
за дни, имена от тогава.
Тревите случайно ли сочат,
че само животът забравя?

Огньове, които ни пазят
от здрач, и от звяр, и от знание,
и глас - да извика паважът
за "Ден - или смърт!" заклинание,
когато крилете са бързи,
но също са точни куршумите,
понеже припомня се първи
вкусът, а не лакът на думата...
И разумът - може би язва,
а може би път без агония.
Нарочно ли вятърът казва,
че само животът запомня?