автор: peri_pathetic

"Приятелю" - така ще те наричам!
Не, няма да ти казвам, че обичам те,
макар че може и да има нещо вярно.
Преди аз още да те видя,
си знаех, че си яко копеле
и че обичаш да катериш нависоко.
Сега заставам тук с една оферта:
Със тебе двамата нагоре да поемем!
Не, няма да ти бъда шерпа,
а нещо като оня куфар,
който залежава в гардероба,
така че най-добре метни ме на гърба си.
По пътя аз ще ти изям сухарите,
ще ти изпия чая,
а твойта кислородна маска
ще бъде постоянно на лицето ми,
но уверявам те - ще стигнем до върха!,
благодарение на мен, естествено.
И ето, най-накрая аз,
дете на котловинните полета,
ще ги погледна толкоз отвисоко.
И в израз на дълбоко възхищение
пред чудото на майката-природа,
така ще те изритам от върха,
че ще се врежеш право във звездите!