В залива на облаците чака
моето момиче да се върна.
Яхнал кон небесен да изчаткам
в синьото море на калдъръма.
Ала в мене остаря джигитът
и сърцето цялото е камък.
Даже вече спомени не питат
искам ли отново да са с пламък.
Ако можех пак да бъда лава,
щях ли безразборно да те паля?
Верен страж на миналото става
разумът. А с него аз не галя.