ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 756
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 756
 |    Хилядолетие след врявата на оня летен януари И когато, вкопчена в небето,
тя не вярваше, че всичко свършва,
вятърът изтръгваше сърцето и
и изстъргваше лицето
недовършено
на онази лятната картина,
цяла в слюден блясък и
съновидения,
беше минало,
да, сякаш минало
и петна от бели намерения,
пясъкът в очите и се втурна,
затъмнил последните съмнения,
приютил последните сълзи,
с които да плете въжета.
А въжето - сляпо и люти...
Само и се струваше, че свети.
Публикувано от BlackCat на 08.01.2006 @ 11:19:13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.88
Оценки: 17
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Хилядолетие след врявата на оня летен януари" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Dimi на 08.01.2006 @ 11:28:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Не зная коя е тя, но картината много е жива и изтръпващо осезаема. сякаш ме докосва изтъргващо. |
]
Re: Люто.
от regulus на 08.01.2006 @ 12:02:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Люто въже? Дано не е юзда! Изчезваща картина. Тъкмо ми стана развиделяващо... |
Re: Люто.
от Marta на 08.01.2006 @ 12:14:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Сляпо е. Все му е тая на чий врат ще е. И е люто, че и бодливо, но пък е съвсем измислено, пясък приютил сълзи за по-лесно плетене. Юзда, на някой пясъчен кон, може и да е.
Нека ти е развиделяващо. |
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от pin4e на 08.01.2006 @ 12:28:09
(Профил | Изпрати бележка) | обичам те, Марта!
имам нужда от точно този стих...
люти ми.
и ми свети |
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 12:31:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | как съм знаела само ;)
"сякаш" ми е сламчицата надежда, и вярата във врявата на лятото само след хилядолетие ;))
Понякога налютявя светлото.
:) |
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 08.01.2006 @ 13:01:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | на английски има един популярен израз: "let go", който на български няма точен еквивалент в такава кратичка форма, смисълът е приблизително: остави го да си отиде, не се вкопчвай .... та като визуализирах картината, стори ми се, че би присветнало, ако тя не се вкопчваше ... в спомени, в не-било-то ... труден урок е това, по не-вкопчаване, не е за всеки ...
стихът е убиец! ;)
|
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:05:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | случва се, има момент на привързване към имагинерни неща, към фантазии, и е опасно, защото, ако се оставиш на въображението се стига точно до вкопчване - при нежеланието да се приземи и приеме действителността и сам си плете въжето, измислено, от пясък, но стяга, при всеки опит да се откопчи - нещо такова, но в крайна сметка, рано или късно, ще се пусне
ти си права, разбира се, за let go
балансът е трудно постижимо нещо, особено за хора, чиято глава е пълна с вятър ;)
благодаря ти, Меги:) |
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Parvati на 08.01.2006 @ 13:12:14
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесно, Марта! Докосна ме :)
"и петна от бели намерения" - чудно!
Поздрави:) |
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от alfa_c на 08.01.2006 @ 13:27:50
(Профил | Изпрати бележка) | И когато вкопчена в небето...
...
Само й се струваше, че свети.
Не стъмвай светлото, Марта. Люти повече.
Дотежа ми, да знаеш.
Пък стихът е хубав... |
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:10:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | много ми дойдоха тези празници, наистина, пак ме запокитиха дето не трябва
да минава януари, че и февруари, и айде - ;))
благодаря |
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от copie на 08.01.2006 @ 14:59:36
(Профил | Изпрати бележка) | Петна от бели намерения...
минало, сякаш... или само й се струва
Марта!
|
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от amba (amba@mail.bg) на 08.01.2006 @ 16:00:24
(Профил | Изпрати бележка) | Kogato go pro4etoh, kato 4e li se ozovah na nqkakav samoten ostrov s mnogo, mnogo piasak i sanovideniq za dale4na rodina...Luti v o4ite tagata, koqto sam izpitvala po neq...Hei, vqtara iztragva sarceto i liceto nedovar6eno...iztragva jivota nedojivqn v men...Mnogo dokosva6to...
Blagodarq! |
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Moka (moka@gbg.bg) на 08.01.2006 @ 16:16:01
(Профил | Изпрати бележка) | "Ако се боготвори истински, дори и най- простият кучешки зъб излъчва светлина".
Още съм смазана от "Морето, морето", която прочетох по празниците, и този стих ми се стори като част от същото усещане. |
]
Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Ufff на 10.01.2006 @ 11:41:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Още има полепнала слюда по въжетатта. Не, не ми се привижда... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
