Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 6
Всичко: 452

Онлайн сега:
:: vlakant
:: LeoBedrosian
:: Icy
:: mig
:: rajsun
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХилядолетие след врявата на оня летен януари
раздел: Поезия
автор: Marta

И когато, вкопчена в небето,
тя не вярваше, че всичко свършва,
вятърът изтръгваше сърцето и
и изстъргваше лицето
недовършено
на онази лятната картина,
цяла в слюден блясък и
съновидения,
беше минало,
да, сякаш минало
и петна от бели намерения,
пясъкът в очите и се втурна,
затъмнил последните съмнения,
приютил последните сълзи,
с които да плете въжета.

А въжето - сляпо и люти...
Само и се струваше, че свети.


Публикувано от BlackCat на 08.01.2006 @ 11:19:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.88
Оценки: 17


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Всички твои усмивки
автор: elsion
451 четения | оценка 5

показвания 27926
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Хилядолетие след врявата на оня летен януари" | Вход | 12 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Dimi на 08.01.2006 @ 11:28:21
(Профил | Изпрати бележка)
Не зная коя е тя, но картината много е жива и изтръпващо осезаема. сякаш ме докосва изтъргващо.


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 11:30:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря, Дими.
Поздрав!

]


Re: Люто.
от regulus на 08.01.2006 @ 12:02:34
(Профил | Изпрати бележка)
Люто въже? Дано не е юзда! Изчезваща картина. Тъкмо ми стана развиделяващо...


Re: Люто.
от Marta на 08.01.2006 @ 12:14:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Сляпо е. Все му е тая на чий врат ще е. И е люто, че и бодливо, но пък е съвсем измислено, пясък приютил сълзи за по-лесно плетене. Юзда, на някой пясъчен кон, може и да е.
Нека ти е развиделяващо.

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 08.01.2006 @ 12:12:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
силно
!!!!


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 12:23:44
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
i i i i - свещички за торта ;))

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 08.01.2006 @ 14:57:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
4 "и"-та
а след стиха ти остават поне толкова задъхани опита да кажа още нещо

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от pin4e на 08.01.2006 @ 12:28:09
(Профил | Изпрати бележка)
обичам те, Марта!

имам нужда от точно този стих...

люти ми.
и ми свети


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 12:31:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
как съм знаела само ;)

"сякаш" ми е сламчицата надежда, и вярата във врявата на лятото само след хилядолетие ;))

Понякога налютявя светлото.
:)

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.01.2006 @ 12:30:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
А въжето - сляпо и люти...
Само и се струваше, че свети.


Поздрав, Марта!


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 12:36:25
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Вятър работа ;)

Лили, поздрав!

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 08.01.2006 @ 13:01:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
на английски има един популярен израз: "let go", който на български няма точен еквивалент в такава кратичка форма, смисълът е приблизително: остави го да си отиде, не се вкопчвай .... та като визуализирах картината, стори ми се, че би присветнало, ако тя не се вкопчваше ... в спомени, в не-било-то ... труден урок е това, по не-вкопчаване, не е за всеки ...

стихът е убиец! ;)


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:05:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
случва се, има момент на привързване към имагинерни неща, към фантазии, и е опасно, защото, ако се оставиш на въображението се стига точно до вкопчване - при нежеланието да се приземи и приеме действителността и сам си плете въжето, измислено, от пясък, но стяга, при всеки опит да се откопчи - нещо такова, но в крайна сметка, рано или късно, ще се пусне
ти си права, разбира се, за let go
балансът е трудно постижимо нещо, особено за хора, чиято глава е пълна с вятър ;)
благодаря ти, Меги:)

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Parvati на 08.01.2006 @ 13:12:14
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесно, Марта! Докосна ме :)

"и петна от бели намерения" - чудно!

Поздрави:)


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:07:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Поздрави, Parvati!
За много години! :)

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от alfa_c на 08.01.2006 @ 13:27:50
(Профил | Изпрати бележка)
И когато вкопчена в небето...
...
Само й се струваше, че свети.

Не стъмвай светлото, Марта. Люти повече.
Дотежа ми, да знаеш.
Пък стихът е хубав...


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:10:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
много ми дойдоха тези празници, наистина, пак ме запокитиха дето не трябва
да минава януари, че и февруари, и айде - ;))

благодаря

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от copie на 08.01.2006 @ 14:59:36
(Профил | Изпрати бележка)
Петна от бели намерения...
минало, сякаш... или само й се струва

Марта!


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:12:48
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Петна. Бели, ама петна.
Понякога и се струва, понякога не - знам ли и аз.

Копие :)

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от amba (amba@mail.bg) на 08.01.2006 @ 16:00:24
(Профил | Изпрати бележка)
Kogato go pro4etoh, kato 4e li se ozovah na nqkakav samoten ostrov s mnogo, mnogo piasak i sanovideniq za dale4na rodina...Luti v o4ite tagata, koqto sam izpitvala po neq...Hei, vqtara iztragva sarceto i liceto nedovar6eno...iztragva jivota nedojivqn v men...Mnogo dokosva6to...
Blagodarq!


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:15:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Остров, илюзорен, да.
вятъра, нали го знаеш - може да е всякакъв

Аз благодаря)

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Moka (moka@gbg.bg) на 08.01.2006 @ 16:16:01
(Профил | Изпрати бележка)
"Ако се боготвори истински, дори и най- простият кучешки зъб излъчва светлина".
Още съм смазана от "Морето, морето", която прочетох по празниците, и този стих ми се стори като част от същото усещане.


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 08.01.2006 @ 16:21:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Ако се боготвори истински, дори и най- простият кучешки зъб излъчва светлина...
Да.

Благодаря ти, Мока!

]


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Ufff на 10.01.2006 @ 11:41:01
(Профил | Изпрати бележка)
Още има полепнала слюда по въжетатта. Не, не ми се привижда...


Re: Хилядолетие след врявата на оня летен януари
от Marta на 10.01.2006 @ 15:59:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Аз финала си го тълкувам по три начина. ;)))
Привижда ми се, че не ми се привижда ;Р

]