Не беше дъжд.
То бяха стъпки на
една жена, която е далеко.
По хлъзгавата хладна светлина,
по мокри листи, покриви, пътеки,
отмина като облак - странно бял.
Недейте хич поглежда към небето!
Тя търси мене!
Тя не ме видя!
Една жена, която е далеко...
(1980)