автор: Ranobudniche

(по-големичка, ако може)


Със тебе пия сладко и горчиво,
тъй както съм го пила и до днес.
Едва ли и за теб добра и мила
единствено била съм. Занапред
не вярвам само с вкус на бяла захар
зорите ни да лепнат. Нито в мрак
обвити, в зимен студ, мъгла и вятър
пък дните ни ще никнат. На инат
понякога със сигурност ще стъпча
безочливо прекрасен миг със теб.
По мъжки ще се случи да се пъчиш
как всичко само ти поставяш в ред.
Ще хълцам на моменти мълчаливо,
без цензура пък ти ще ги редиш,
по женски ще просъсквам как накриво
ме гледаш. Ще те моля да простиш
във следващата някоя секунда...
Напук на всичко, искам за добро,
за лошо - да изям (макар и трудно)
със теб една торба със сол.