автор: vesi_lina

Някой ден...
Сърцето ми на прах
ще стане.
На прах ще се превърнат
и чувствата,дори.
Над мене -
ще поникнат тръни,
бурени,
а може да се люшкат
и гори..
Боже,Господи!
Как ще ме познаеш
по праха?
Дали ще си личат
дълбоките ми
рани?
Прати ми ангел!
Трябва ми сега!
Да нарисува по снега
пътеката,по която
да премина.
А после знам,ще ме
запомните с добро
и с това,
което за вас
съм сътворила.