автор: zdratch

Снегът се сипе тихо на земята
и вредом бяла тишина разстила.
Забравена от всички, чистотата
се връща пак във тази вечер сива.

И мисълта притихва уморена,
тревогата в надежда се превръща,
внезапно тиха и смирена,
назад във младостта ме връща.

Назад над родните полета
отново се завръща чистотата,
но няма вече кътче, гдето
спокойно да се приюти душата.

Летят снежинки полудели,
ала едва докоснали земята,
на кал те стават, неуспели
да върнат радостта и чистотата.