автор: starec

на Звездната

Сега ще ме положат на дръвника.
Секирата така ще изсвисти,
че сепната в съня си ще извикаш
и аз ще знам, че мъртвата си ти.
Тъй дълго ще се лутам сред звездите,
че сам ще стана черната от тях.
През всички векове да съм пазител
на спомена човек когато бях,
На оня спомен, който ме изгаря
със парещата твоя топлина...
О, как ще искам все да се повтарят
леглото, ти и моята вина.
И стражите отново да залавят
щастливеца, когото приюти,
а аз и от дръвника да те славя.

Погубват мен, защо умираш ти?