Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 856
ХуЛитери: 2
Всичко: 858

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКлюкарят (От блатото)
раздел: Приказки
автор: sradev

Блатото може и таралежчетата и змейовете и вещиците да погълне. Стига да ги хване в крачка,

Узрелите змейове са се изчистили отвътре от блатото, втвърдили са си кожата, да не влиза навътре, но това не е само тяхна заслуга. Феи, магьосници, вещици, рицари... са ги напътствали, но не е само това. Без помощта на Детето едва ли биха избягали от Блатото. Само то може да ги научи на онези танцови стъпки, с които се излиза сух от локвата. Както и на онези, с които се намира в пустинята брод до извора.

Но той не беше змей по рождение. И светлината на зараждащите се змейове го дразнеше. Опитваше се да проблесне, но нямаше своя светлина. Когато нямаше наблизо чужда светлина, той се прокрадваше в светилищата за някоя свещичка. Така и блатото го хвана. Лекичко, за петата, уплаши го, че ще го дръпне в Тъмното, прикотка го със спокойствието. А в същност блатото си беше в него, закърмен с наказания и омраза. Завистта си наричаше справедливост, ухапванията си - любов, съмненията си... Не, той нямаше съмнения, вярваше, че светът е едно безкрайно блато и за това рядко се къпеше във фонтаните на светилището.

И започна да събира плюнки така, както някога събираше свещички. Свещичките подари на познати и непознати, дори някои от тях разпалиха нови свещички, но това е от други приказки. Харесваше му да е послушник в Храма на Блатото. Нямаше амбиции да стане нито цар нито пъдар. Достатъчно му беше това, че блатото е пълно и че той може да долива нови и нови клюки там.

Има и много по-големи каплани на блатото. Повечето сте ги виждали, но те се правят на Рицари, а той си беше Клюкарят.
Клюкарят знаеше безкрайно много клюки за всички в града и околностите. И за тези, които познаваше, и за тези, които мимоходом бе виждал, и за тези, които никога не беше виждал. Ако ти потрябва някаква информация той със задоволство ти я даваше: "Тя се чука с П. но е хвърлила око на Г., а оня ден беше със скъп парфюм, подарен й от третият секретар на чехското посолство, но ти опитай - може да ти падне." И веднага задаваше въпроси: "Верно ли е, че Д. е фригидна?", "Верно ли е, че А. и М. са се скарали?", "Дъщерята на К. ще се жени ли за Т.?", "Семейство В. са си купили френски мебели за 7408 долара?"... Знаеше дори кои хора познаваш, с кои си близък и очакваше твоите потвърждения, за да премести клюките от чекмедже "непроверени" в чекмедже "сигурни". Той разпространяваше само сигурни клюки. И сееше подозрения, неприязън, завист, злобичка. След среща с него всеки имаше желание да се измие. Той - не.

Но се боеше от змейовете, вещиците, капланите и не ги закачаше. Най много отдалеч, през други и трети да хвърли по тях шепичка блато, някоя плюнка, подозренийце. Един ден чекмеджето "проверени" се спука и той си отиде. Името му бе забравено.

ниво -4
050106


Публикувано от BlackCat на 05.01.2006 @ 13:28:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   sradev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
385 четения | оценка 5

показвания 18219
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Клюкарят (От блатото)" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Клюкарят (От блатото)
от pisana на 05.01.2006 @ 14:30:20
(Профил | Изпрати бележка)
кофти място...дори и да не подозираш за съществуването му пак може да си оплетен.
Срадев в началото, когато описваш за блатото речта ти е тежка и бавна някак-като него, а после се извива хленчесто и се измъква отвсякъде като клюка.


Re: Клюкарят (От блатото)
от sradev (sradev@о2.pl) на 05.01.2006 @ 18:19:21
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Клюкари колкото искаш наоколо. Все още ги има в изобилие.

]


Re: Клюкарят (От блатото)
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 05.01.2006 @ 15:18:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) това браговчед по първа съ-блатна линия на Мартенските каки сякаш е ... ама как не си включил твоята култова фраза: "ИМА ПЛЮНКИ - ПЛЮЕ!" :))


Re: Клюкарят (От блатото)
от sradev (sradev@о2.pl) на 05.01.2006 @ 18:26:53
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Абе то блатото в него, колко му е! Това е нищо. Майната донесе от Япония клюката, че съм се оженил цели 3 месеца преди сватбата ми. Съвсем естествено, като си помисли човек - документите преминават през посолствата, а значи и през отдел 'консулски' на външното. Дипломатическата поща пътува веднъж месечно, клюката в България се разпространяваше за 27 минути. Може и да са подобрили рекорда, вече.

]


Re: Клюкарят (От блатото)
от aivia (ranvia@care2.com) на 05.01.2006 @ 19:19:03
(Профил | Изпрати бележка)
Искам да съм змей или вещица, та Клюкаря да го е страх от мен. Всъщност чувала съм, че клюкарстването удължава живота. Хубава неприказка си написал с много въпроси в нея.


Re: Клюкарят (От блатото)
от sradev (sradev@о2.pl) на 05.01.2006 @ 20:22:42
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
благодаря ти.
Но помни, че страхливото куче отдалече лае, но като има кой да го защитава жестоко хапе. Всичките са приказки - и от Змейова градина и от Блатото. И зад всяка има човек. Повечето са живи, някои са четени първо от героите си.
Защо да измислям герои, когато живота има много по-ярки?

]


Re: Клюкарят (От блатото)
от I_naistina на 05.01.2006 @ 21:11:45
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
"Името му бе забравено."

Да Е.

"той не беше змей по рождение"

Честно Е.

!!!!!!!!!!!(удивителните са за приказката и авторът)

поздрави!:)





Re: Клюкарят (От блатото)
от sradev (sradev@о2.pl) на 05.01.2006 @ 21:21:27
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
е, ти знаеш и част от апокрифната страна на приказката.
Не им обръщай внимание - по-добре е да не знаеш, отколкото да знаеш от тях.

]


Re: Клюкарят (От блатото)
от I_naistina на 05.01.2006 @ 21:36:58
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
По- добре е да не знаем за тях, наистина, но те не се интересуват това...

но... да не им позволяваме да нанасят по-големи щети, отколкото могат да сторят:) те са нещастни хора и... всъщност както и да е...

Превърнал си от нещо грозно- нещо хубаво и това е най- важното:)

]


Re: Клюкарят (От блатото)
от sradev (sradev@о2.pl) на 05.01.2006 @ 21:40:54
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ако живота е прокиснал няма да се го оправи с оцет.

]