автор: starec

Тече поточе в дъното на дола
и черга от тръстиката тъче.
Душата му е ледена и гола,
а топла дума кой ще изрече.

С подскоци то към ниското се спуска
и бърза сякаш с хиляди крака
да стигне, да отърка мокра бузка
в намерената майчица река.

Но щом с водата, силната, се слее
и към морето тя го понесе,
ще литне кукумявка, ще се рее,
поток ще търси - в него да снесе.